навинтвал

Речник на българския език

1. навинтвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навинтвал е производна форма на навинтвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навинтвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навинтвал е производна форма на навинтвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навинтвал — мин. деят. св. прич. м. р.

навинтвал е производна форма на навинтвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навинтвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

навинтвал е производна форма на навинтвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).