навикнел

Речник на българския език

1. навикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навикнел е производна форма на навикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навикнел е производна форма на навикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).