навикало

Речник на българския език

1. навикало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навикало е производна форма на навикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навикало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навикало е производна форма на навикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навикало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навикало е производна форма на навикам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навикало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навикало е производна форма на навикам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).