навикали

Речник на българския език

1. навикали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навикали е производна форма на навикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навикали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навикали е производна форма на навикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навикали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навикали е производна форма на навикам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. навикали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навикали е производна форма на навикам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).