навивало

Речник на българския език

1. навивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навивало е производна форма на навивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навивало е производна форма на навивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навивало е производна форма на навивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навивало е производна форма на навивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).