навзимал си

Речник на българския език

1. навзимал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навзимал си е производна форма на навзимам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навзимал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навзимал си е производна форма на навзимам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. навзимал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навзимал си е производна форма на навзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).