навзел

Речник на българския език

1. навзел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навзел е производна форма на навзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навзел — мин. деят. св. прич. м. р.

навзел е производна форма на навзема (мин. деят. св. прич. м. р.).