навеял е

Речник на българския език

1. навеял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навеял е е производна форма на навея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навеял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навеял е е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).