навеяло е

Речник на българския език

1. навеяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навеяло е е производна форма на навея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навеяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навеяло е е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).