навеяло

Речник на българския език

1. навеяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навеяло е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навеяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

навеяло е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ср. р.).