навеяли

Речник на българския език

1. навеяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навеяли е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навеяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навеяли е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).