навеяла

Речник на българския език

1. навеяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навеяла е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навеяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

навеяла е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ж. р.).