навеял

Речник на българския език

1. навеял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навеял е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навеял — мин. деят. св. прич. м. р.

навеял е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. м. р.).