навестил си

Речник на българския език

1. навестил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навестил си е производна форма на навестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навестил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навестил си е производна форма на навестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).