навестили

Речник на българския език

1. навестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навестили е производна форма на навестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навестили е производна форма на навестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).