навесило е

Речник на българския език

1. навесило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навесило е е производна форма на навеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навесило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навесило е е производна форма на навеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).