навесило

Речник на българския език

1. навесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навесило е производна форма на навеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

навесило е производна форма на навеся (мин. деят. св. прич. ср. р.).