навесили

Речник на българския език

1. навесили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навесили е производна форма на навеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навесили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навесили е производна форма на навеся (мин. деят. св. прич. мн. ч.).