навесила е

Речник на българския език

1. навесила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навесила е е производна форма на навеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навесила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навесила е е производна форма на навеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).