навесила

Речник на българския език

1. навесила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навесила е производна форма на навеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навесила — мин. деят. св. прич. ж. р.

навесила е производна форма на навеся (мин. деят. св. прич. ж. р.).