навесил

Речник на българския език

1. навесил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навесил е производна форма на навеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навесил — мин. деят. св. прич. м. р.

навесил е производна форма на навеся (мин. деят. св. прич. м. р.).