навесил
1.
навесил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
навесил
е производна форма
на навеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
навесил —
мин. деят. св. прич. м. р.
навесил
е производна форма
на навеся (мин. деят. св. прич. м. р.).