навесел

Речник на българския език

1. навесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навесел е производна форма на навеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навесел е производна форма на навеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).