навелите

Речник на българския език

1. навелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

навелите е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. навелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

навелите е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

3. навелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

навелите е производна форма на наведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).