навели

Речник на българския език

1. навели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навели е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навели е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. навели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навели е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. навели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навели е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

5. навели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навели е производна форма на наведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. навели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навели е производна форма на наведа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).