навел

Речник на българския език

1. навел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навел е производна форма на наведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навел — мин. деят. св. прич. м. р.

навел е производна форма на наведа (мин. деят. св. прич. м. р.).