навеждал си

Речник на българския език

1. навеждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навеждал си е производна форма на навеждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навеждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навеждал си е производна форма на навеждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. навеждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навеждал си е производна форма на навеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).