навееш

Речник на българския език

1. навееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

навееш е производна форма на навея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. навееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

навееш е производна форма на навея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

3. навееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

навееш е производна форма на навея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).