навееха

Речник на българския език

1. навееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

навееха е производна форма на навея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

навееха е производна форма на навея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

навееха е производна форма на навея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).