навеете

Речник на българския език

1. навеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

навеете е производна форма на навея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. навеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

навеете е производна форма на навея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. навеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

навеете е производна форма на навея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).