навеели

Речник на българския език

1. навеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навеели е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навеели е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. навеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навеели е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. навеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навеели е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. навеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навеели е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. навеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навеели е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).