навеела

Речник на българския език

1. навеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навеела е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навеела е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. навеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навеела е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. навеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навеела е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. навеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навеела е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. навеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навеела е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).