навеел

Речник на българския език

1. навеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навеел е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навеел е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. навеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навеел е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. навеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навеел е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. навеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навеел е производна форма на навея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. навеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навеел е производна форма на навея (мин. деят. несв. прич. м. р.).