наварявало

Речник на българския език

1. наварявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наварявало е производна форма на наварявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наварявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наварявало е производна форма на наварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наварявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наварявало е производна форма на наварявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наварявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наварявало е производна форма на наварявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).