наварявал

Речник на българския език

1. наварявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наварявал е производна форма на наварявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наварявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наварявал е производна форма на наварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наварявал — мин. деят. св. прич. м. р.

наварявал е производна форма на наварявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наварявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наварявал е производна форма на наварявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).