наваляло е

Речник на българския език

1. наваляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е е производна форма на навалям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наваляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е е производна форма на навалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наваляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е е производна форма на навалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. наваляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е е производна форма на наваля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. наваляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е е производна форма на наваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. наваляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е е производна форма на наваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).