наваляло

Речник на българския език

1. наваляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е производна форма на навалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наваляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е производна форма на навалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наваляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наваляло е производна форма на навалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наваляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наваляло е производна форма на навалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. наваляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е производна форма на наваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. наваляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наваляло е производна форма на наваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. наваляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наваляло е производна форма на наваля (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. наваляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наваляло е производна форма на наваля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).