наваляла

Речник на българския език

1. наваляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наваляла е производна форма на навалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наваляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наваляла е производна форма на навалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наваляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

наваляла е производна форма на навалям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наваляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наваляла е производна форма на навалям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. наваляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наваляла е производна форма на наваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. наваляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наваляла е производна форма на наваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. наваляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

наваляла е производна форма на наваля (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. наваляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наваляла е производна форма на наваля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).