навали

Речник на българския език

1. навали — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навали е производна форма на наваля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. навали — повелително наклонение, ед. ч.

навали е производна форма на наваля (повелително наклонение, ед. ч.).