навалели

Речник на българския език

1. навалели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навалели е производна форма на наваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навалели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навалели е производна форма на наваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навалели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навалели е производна форма на наваля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. навалели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навалели е производна форма на наваля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).