навадила

Речник на българския език

1. навадила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навадила е производна форма на навадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навадила — мин. деят. св. прич. ж. р.

навадила е производна форма на навадя (мин. деят. св. прич. ж. р.).