навадил

Речник на българския език

1. навадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навадил е производна форма на навадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навадил — мин. деят. св. прич. м. р.

навадил е производна форма на навадя (мин. деят. св. прич. м. р.).