навадело

Речник на българския език

1. навадело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навадело е производна форма на навадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навадело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навадело е производна форма на навадя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).