набъхтило

Речник на българския език

1. набъхтило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набъхтило е производна форма на набъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набъхтило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набъхтило е производна форма на набъхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).