набъхтили

Речник на българския език

1. набъхтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набъхтили е производна форма на набъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набъхтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набъхтили е производна форма на набъхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).