набъхтила

Речник на българския език

1. набъхтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набъхтила е производна форма на набъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набъхтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набъхтила е производна форма на набъхтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).