набъхтил
1.
набъхтил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
набъхтил
е производна форма
на набъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
набъхтил —
мин. деят. св. прич. м. р.
набъхтил
е производна форма
на набъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).