набъхтил

Речник на българския език

1. набъхтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъхтил е производна форма на набъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набъхтил — мин. деят. св. прич. м. р.

набъхтил е производна форма на набъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).