набъхтело

Речник на българския език

1. набъхтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набъхтело е производна форма на набъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набъхтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набъхтело е производна форма на набъхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).