набъхтела

Речник на българския език

1. набъхтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набъхтела е производна форма на набъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набъхтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набъхтела е производна форма на набъхтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).