набъхтел

Речник на българския език

1. набъхтел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набъхтел е производна форма на набъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набъхтел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набъхтел е производна форма на набъхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).