набърчил съм

Речник на българския език

1. набърчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набърчил съм е производна форма на набърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набърчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набърчил съм е производна форма на набърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).